Алеко,ти не ме познаваш добре и затова само ще ти кажа,че като пубертет бях на косъм да стана вегетарианка-причината,за да не се налага никога да бъде убито живо същество заради моя стомах.Все още съм доста чувствителна на тема умътрвяване..Историята е следната-отиваме веднъж до "Хит",решаваме че да си купим шаран,там продават пресни.Вади го една леля от еднин леген с лед,а той шава..
,мен ме побиват тръпки.Тя ме поглежда и пита -
"Да го убия ли за вас",аз само се втрещих,чувам някъде от далече ,че съпругът ми се съгласява.Увива го тя в плик,и почва да натиска,после го хвана за опашката и почна да млати от плотовете,прас,прас бая яка беше..
На мен вече ми причернява и си мисля -"Ей,сега ще припадна и ще направя сеир на цяла София".А,тя любезно ми го подава и ми казва -"Приятен апетит" или нещо от сорта.Това обаче не беше всичко,прибираме се вкъщи,мъжът ми ще го чисти..хваща го,обаче той още жив..
Двамата с брат ми едвам го умъртвиха..(ние нямаме рибари в семейството),цялата кухня в кръв и люспи.Не хапнах естествено..после цял месец не можах да сложа нищо освен зеленчуци в устата си.