Рецептата ми изпрати моят приятел г-н Ангелов, който твърди, че е я има от истински "морски вълк". Подобна е на сьомгата на Крис.

Отстраняват се главата, опашката и хрилете на рибата. Паламудът се цепва откъм гърба и се почисват вътрешностите и черната ципа. Рибата се поставя разтворена върху легло от морска сол /около един пръст/ и отгоре се затрупва със сол. След пет-шест дни се измива от солта, подсушава се и се натрива с подправки /чимен, розмарин, бахар, дафинов лист, черен пипер/. Навива се странично на руло, увива се във фолио и се пристяга /идеята на Крис за скоча ми се видя много рационална/. Държи се 24часа в хладилника и после в камерата.
Сервира се леко, но не напълно размразена, нарязана на колелца.
Втори вариант е паламудът да се почисти по гореописания начин, но като се остави опашката. После се потапя в много силен солен разтвор за пет-шест дни. После се окача за опашката да съхне на проветриво място, като отвреме-навреме вътрешната част се маже с оцет, който й придава приятен тютюнев цвят. Втория вариант не съм изпробвала поради липса на подходящо "проветриво място"...

Паламудът е една от малкото риби, които ям. От детството си помня пушен или веян паламуд, който беше голям специалитет, защото не се продаваше по магазините, а някой ни го носеше вкъщи. Ако имах подходящо проветриво място и по-малко гнуслива булка, и аз бих си осолил или провесил за съхнене.

Но пък ако някой ме покани на такава вкуснотия, ще донеса една ока водка!