За да се получи идеалното сладко предлагам няколко съвета от опит.

1. Ягодите се измиват и се слагат в съда, в който ще се вари сладкото, там се посипват със захарта - достатъчно е да престоят 1 нощ. Съда трябва да е възможно по-широк, за да може излишната вода да се изпарява по-бързо.

2. На другата сутрин просто се слага съда на огъня, няма смисъл да се отделя сиропа. Честичко, минавайки покрай котлона, внимателно се отделя образувалата се от варенето пяна и се разбърква.

3. Не се опитвайте да капете върху нокът горещия сироп, за да видите дали се разлива - боли! Става и в чинийка. Докато сладкото ври, сиропа винаги е доста по-рядък, затова не чакайте капката да остане съвсем цяла, защото после няма да можете да извадите сладкото от буркана. Ако случайно не сте го улучили по-лесно е да се довари на другия ден, за да се сгъсти, отколкото ако сте го изпуснали... май не може вече да се разрежда.

4. Лимонтозуто се слага непосредствено преди махането на съда от огъня, докато още ври, разбърква се за да се разтвори и се маха от огъня. За ягоди, малини, капини, касис и френско грозде не се слага пектин, те сами се желират от семчиците, които имат, за това е по-добре да остане малко по-рядко.

5. Насипва се в чисти, сухи и немиришещи буркани докато е още горещо и се затварят.

Това е от мен по въпроса. Правя го всяка година и не остава. Действайте - не може да не стане!

Благодаря, Надя!
Бурканите трябва ли да са горещи?

Не е необходимо, но така или иначе аз ги държа с кърпа, защото като наливам горещото сладко те се стоплят веднага. После веднага обърсваш с кърпата ръба и затварящ плътно. Успех!