500-600 гр. пилешко филе
500гр, моркови
300гр. грах
80 гр. ориз
3 портокала
2 супени лъжици кисела сметана
сол, черен пипер, лимон

Сварява се оризът.
Морковите се нарязват на филийки и заедно с граха се задушават.
Пилешкото филе се запържва или запича на тиган. Посолява се със сол и черен пипер.
В тигана в който са пържени или печени филетата се добавя сока от потокалите и киселата сметана. Подправя се . Слагат се късчетата портокал да се затоплят .
Месото се гарнира със ориза , зеленчуците, соса с парчетата портокал, и лимон.

Стига де! Гладен съм!

И аз, и аз.
Имам си една любима марината с портокалов сок, обаче вкъщи само аз си го ям и затова рядко го правя.

Колко портокала са за сок и колко за парченца в сметаната, или е по желание на готвещия.

Яла съм нещо подобно в заведение, но пилешкото филе беше на хапки. И много плод имаше в соса.

IPA, аз съм цитирала рецептата дословно. Аз лично ще я направя на вкус.
Като смятам да запържа месото с малко зехтин , за да може както месото да стане по сочно така и соса да е по вкусен. Но който предпочита може и да си запече филето.
Източника ми е книгата "Готвене с Цептер".

Може филето предварително да се маринова с портокалов сок, както казва Маца, и после сока да се използва за соса.

Според мене около килограм зеленчуци и плодове са много за 300 г филе.
Идеята на ИПА за мариноването е чудесна.
В цитираната рецепта не пише мазнина, а тя никога не се подразбира.
За Шефа - зехтин е.в., за останалите (особено за Алеко...) хубаво масълце, кравешко...
И пъженето на филето - на страна по не повече от 30 сек., ако парчетата не са много дебели, а ако са по-дебелшки - леко нацепване с ножа отгоре, на "баклавички", както се прави на риба.

Съдовете Цептер са известни с това, че в тях може да се готви без грам мазнина.

Да, в книгата пише да се готви по правилата на гореспоменатите съдове, което значи , че може съвсем без мазнина, но на никого даже и на съдовете не им пречи да се сложи такава. Въпрос на вкус и желание.
Затова и съм написала да се запържи ИЛИ запече филето.

Готин, на теб може и да ти се струват много зеленчуците, според мен са достатъчно.
Относно мазнината и аз съм за ограничаването и, ако е възможно, но както казва и Миш - не пречи.
А как да се правят филенцата е вече супер индивидуално и зависи както от домакинята така и от самите филенца, тоест дали са от т.нар. бонфиле или са пилешки гърди, на които понякога също казват филе.
Манджата е хубава и когато се наканя да ям пилешко, защото на мен това ми е лекият проблем, ще го направя, макар и да измъча домашните.

Ами-и-и, значи тогава филенцето е малко за рецептата...
300 гр. е обикновено едната половинка от отделеното бяло месо, на което абсолютно всички казват "филе", а една такава половинка ми се струва малко на килограм зеленчуци.
В крайния продукт ще превалират зеленчуците, а това съвсем (и по идея) не е вегетарианска рецепта.
Обикновено зеленчуците са като добавка и са около 1/3 от ястието, най-много до 1/2, но съвсем не 7/8, нали...
Ако трябва ястие да е с много зеленчуци, защо да не си е направо веге?
Дори в китайския тип ястия, жарнатите на силен огън зеленчуци не са повече от 1/2 от общото ястие.
Въпреки, че всичко е въпрос на личен вкус, аз просто си казвам мнението за естетиката на дадено ястие. По принцип.

Gotin, може би е прав за количеството на месото. Не бях се замислила когато написах рецептата. Не мисля , че е проблем всеки да си сложи пилешко колкото си иска , но все пак ще се опитам да я корегирам.

И според мен всеки може да си сложи и месо и зеленуци колкото иска. Аз дори при сервиране слагам различни количества в моята и на Ипов чинии.

А бе незнам за вас, ама на мен в повечето ястия "гарнитурата" все ми е малко. Например в телешкото със зелен фасул или грах. Така че за мен такова съотношение зеленчуци/ месо ми е екстра, още повее, че на финала месото е загубило много по-малко вода и обем от зеленчуците.

А иначе филе и бонфиле винаги са били различни неща - както при пилешките гърди, така и при месото от по-едрите животинки. При пилето бонфиле е по-малката, по-близо до кокала част, а филето са целите обезкостени гърди, които включват и бонфилето, и по-голямата, но по-суха и съответно по-жилава част на гърдите, а при "бозайниците" бонфилето се намира от вътрешната страна на гръбнака, а филето от външната).

Тъкмо се канех, с нежелание, да обясня какво е бонфиле и филе, благодаря ти, Лени.
Има си яденета, които изискват месото да преобладава (пр. Вратни пържоли с гарнитура ), в други не е задължително, а и за мен не винаги гарнитурата (зеленчуците) са достатъчни.
Наистина всичко е въпрос на вкус и импровизация

Абсолютно вярно, с изключение на твърдението, че по-голямата част от гърдите, наричана още и филе, е "по-суха и по-жилава". Това ни най-малко не е вярно. От 5 години консумирам основно това месо и при мене става много фино и сочно.
"Сухото и жилавото" е плод единствено на неправилна кулинарна обработка.
Същото се отнася и за някои риби, например хек. Повечето хора не го обичат, защото при пържене или печене ставал сух и жилав, което изобщо не е вярно. Хекът е невероятно сочна и фина риба, стига да знае човек как да я приготви.

Прав си gotin,
аз понеже не съм толкова печена и ми се случва да стане по-сухо и жилаво, особено, когато се пекат гърдите (вкл. на скара - ама аз там не участвам). По принцип гледам да ги нарежа по-натънко или да ги "отворя" с няколко разреза, но всъщност това, което имах предвид, е че например бонфилето или дори по-червеното месо от бутчетата нямат нужда от такова "обгрижване".

По едно време само пилешко филе и бонфиле купувахме и ядяхме (да ни се чуди човек). От тогава съм установила две неща: Не всяко филе става за ядене, тоест едно и също месо уж, а пък при една и съща обработка излиза различен резултата, тоест зависи от самото пиле. Второто е, че определено не обичам пиле, не че не го ям, но бих предпочела да ям друг вид месо.
По принцип пилешко филе на скара не правя, щото не обичам скара, но и за стане сочно хем трябва да е сериозно мариновано, хем да се внимава при времетраенето на обработката.
Аз обработвам филетата по два начина:
1. Съвсем скромно ги задушавам и след това прибавям към съответните продукти, ако произвеждам манджа.
2. Пека мариновани, покрити или увити във фолио, също така кратко време.
Откакто използвам тези два начина нямам проблем с жилавото и прочие месо, което преди се получаваше при опит да го сваря, да речем.

Много си права Маца. Свикнали сме да избираме свинското и телешкото месо според цвета, вида и прочие, но когато стане въпрос за пилешки разфасовки си мислим че е все тая - пиле. На мен ми се налага да готвя много често с пилешко месо, бутчета , филета и всеки път е толкова различно. Особено бутчетата и особено замразените. Тук не ми се иска да пиша за транжирането(понякога половината от въпросното бутче е гръбнак барабар с трътката), за замразяването и за инжектирането с вода. Днес например взех 1 кг. горни бутчета, които след като размразих, сварих и обезкостих се оказах с точно 300 гр. пилешко месо, което на всичкото отгоре беше толкова мазно и гадно на вкус , че ми идеше да го хвърля и да спомена някои роднини на производителят или вносителят.

тц.... тц....

Няма тц-тц, Алеко, адски е права Миш. Писна ми и на мен от инжектирани бутове, на които 1/4 от теглото е вода, а още 1/4 е гадна лой. И да, да не забравяме гръбнака и трътката. (Аз нямам нищо против гръбначните кости, щото обичам да глозгам, де)

Такива неща не се случват само с пилешкото. Последното охладено свинско месо, което купих и смляха пред мен в магазин от голяма верига, докато се прибера и се стигна до готвене, беше отделило в плика поне 300 г вода, е червенееше се, но не беше кръв.

И аз ги обичам тези пущини, най вечени печени но, имам против да плащам за бутче , а да получавам най вече фенер. Май сама си оспамих рецептата.
А това което е написала ИПА, направо ме срази.

И мен...

Няма опаковка с охладено месо, независимо какъв вид, от която да не тече розовееща се вода. И явно е имало много оплаквания, тъй като касиерките и в двата магазина на ФФ слагат тези опаковки в допълнителни пликчета - задължително, безплатно и без да питат.

Аз затова си обичам месарските магазини.