Значи, имах спастрени от коледното безумно пазаруване на меса две телешки опашки.
Размразих ги бавно и постепенно, измих ги добре и както си бяха нарязани по на 1/3 ги бухнах в тенджерата под налягане, ведно с 2 л. вода, 3 средни необелени (но измити) глави лук, 1 спукано зрънце бахар и 5 зърна черен пипер, също спукани, като за общ ароматен фон.
След като се вдигна температурата и тенджерата зашумя мъдро и благородно, реших че трябва да ги варя класически поне 3 часа, за да нямам проблеми после с обезкостяването.
Е, варих ги на много слаб огън 4 часа и наистина нямах проблеми с обезкостяването, ако не броим факта, че бульонът беше станал с консистенцията на първокачествено лепило за тапети и при обезкостяването и облизването (част от удоволствието...) на кокалите трудно отлепях пръсти, длани и други части от ръцете от устните и околоустно-бузестото пространство...
Всичко беше обезкостено за много кратко време, повечето време отиде, за да се оближат съвестно кокалите...
Отделих от още горещия бульон една чаша и веднага я разредих с две и половина чаши вряла вода, като определих, че товма ще ми бъде бульона за ориза. Аз ползвам основно ориз Жасмин или Басмати, просто от години съм установил, че тези два сорта най-много ме задоволяват и като вкус, и като начин и време на сваряване.
Половината от месото беше положено в тавата, поръсено с 2 ч.л. сол и 1 ч.л. подправка Маги "10 зеленчука" - единствената такава подправка, която ползвам, без да ми пука изобщо, че в нея има Е621...
Освен тези благинки, нарязах на много ситно половин връзка пресни листа целина (към 2-3 с.л като обем), 2 средни моркова на къси жулиени и около 1 равна с.л. пащърнак на кубчета от фризера.
Най-накрая финализирах с достатъчно наръсване със пресносмлян бял пипер (не, че нещо, ама не обичам да ми се чернее в бял ориз).
Ливнах една каф.чашка зехтин отгоре за компенсация на силното холестеролово съдържание на опашатите лакомства и залях всичко с още горещия бульон.
Поразбърках го небрежно и го мушнах във фурната, която далновидно бях загрял предварително до 200 С.
Оставих така да се изравнят температурите и да започне лекичко да завира бульончето и веднага намалих на 120 С (или долу на 2, горе на 1).
Така се пече към 40 мин. и доброволно и съвестно оризът пое всичкото бульонче.
Но аз реших, че му липсва фасон и затова изключих нагряването отдолу и включих на 4 горното нагряване, за да се позапече за десетина минутки.
След като тавата беше извадена от това горещо място, отново беше поръсена с малко смлян бял пипер, 2 с.л. много ситно нарязани листа от целина, 5 скилидки едър чесън, които счуках с мъничко сол в хаванчето и разпределих внимателно по повърхността на гювеча.
Накрая поръсих внимателно и равномерно с десетина капки от невероятно ароматния ми домашен винен оцет..
Останалото ще ви го пиша друг път, защото то ще бъде описание на една от най-вкусните зимни супи - "Гъста супа от телешки опашки, застроена с кисело мляко и яйце (ще ви се обясни защо) и подправена по вкус с настърган хрян, счукан чесън и винен оцет".