Не обичам лимони, от миризмата им ми прилошава, а киселото никога не е било на почит у дома. Въпреки това, този сладкиш толкова много ми хареса, че за една седмица го правя вече за втори път.
2 ч.ч. брашно
2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. фина сол
1/2 ч.ч. (110 г) масло (взех 1/3 олио и допълних до половината с кефир)
2/3 ч.ч. +1 с.л. бяла захар
2 големи яйца със стайна температура
4 големи с.л. маково семе (ако сложите 1/2 ч.ч., няма да сбъркате)
1/2 ч.ч. прясно мляко (и то със стайна температура)
сокът и кората на един лимон
Приготвяне:
Фурната се включва да се загрява до 375F/180C (при тази температура обаче мъфините стават сухи, затова ги пека на 200С).
Формите за мъфини се намазват с масло.
Пресява се брашното с бакпулвера и солта.
В друга купа се разбиват маслото с 1/2 ч.ч. захар. Добавя се едното яйце, като го поеме сместа, се прибавя и другото. В сместа се сипва маковото семе, както и настъргата кора на 1/2 лимон (другата половина се оставя за глазурата).
В маслената смес при леко разбъркване с тел или вилица се сипва 1/3 част от брашното, после 1/2 мляко, 1/3 брашно, млако, 1/3 брашно. Не се престаравайте с бъркането, дори да не е гладко тестото, няма страшно.
Тестото се изсипва в 12 големи формички за мъфини.
Мъфините се пекат до златисто оцветяване.
През това време се прави глазура: смесват се остатъкът от захарта, кората от другата 1/2 лимон и лимоновият сок. Сместа се вари на среден огън и се отстранява малко преди да заври.
Готовите мъфини горещи се набождат с тъпата част на дървено шишче (за да е по-голяма дупката) до дъното на формичката и се заливат с топла глазура.
След около 5 минути се изваждат от формите и се поднасят с ароматен чай.
Вариант: днес направих сладкиш от това тесто в голяма правоъгълна тава (25х34 см). Така сладкишът стана плосък, силно напоен и не се изгуби и капка от чудесната глазура
. Така ми хареса още повече и смятам да продължа да го правя по този начин.
P.S. Благодаря на
Лудетина за хубавия мак!