Оказа се, че тези бисквитки, които аз нарекох "Сълзица" си имали друго име Palmiers. Много са популярни във Франция и източникът им е от френското сладкарство.
Има няколко особености при приготвянето им, които открих от собствен опит.

1. След като се напръска листа със сместта от захар и канела трябва да се притисне с точилката отгоре, за да залепне захарта по тестото.
2. Задължително след като се оформи рулото и преди да се нареже на филийки трябва да престои в хладилната камера. В противен случай захарта се разтапя и те залепват по дъното на тавата, дори и тя да е покрита с хартия за печене.
3. Освен канела може да се прибави и кардамон.
4. Веднага след опичането им се изваждат от таватa с помощта на шпатула. Ако ги оставите да изстинат в тавата, след това ще ги изстържете във вид на трохи (спокойно - те не отиват в кофата за боклук, а моментално се изяждат).

Тук може да видите и процеса по изработката на тези вкусни бисквитки. Аз не разбирам френски, но картинките са достатъчно красноречиви.

Беше ми пратила тази рецепта за някакъв празник и оттогава не преставам да ги правя, единственият сладкиш, при който никога не се издънвам Имат обаче неприятното свойство да изчезват, докато си обърнеш гърба.