Любимият десерт на няколко поколения българчета

За две малки тортички или една по-голяма:

2 пакета обикновени бисквити (по 180 г всеки)
500 мл прясно мляко + още около 100 за потапяне на бисквитите
1/2 пак. българско нишесте или пудинг на др. Йоткер
100 г краве масло
100 - 200 г пудра захар

400 мл мляко се сварява с част от захарта. Като заври, към него се добавя нишестето, размито със 100 мл студено мляко. Кремът се вари при непрекъснато бъркане, доакто се сгъсти.
Оттегля се от огъня и се покрива с фолио, за да се избегне коричката на повърхността.

Маслото се разбива на пухкав крем с останалата захар.

Когато нишестеният крем изстине, се смесва с масления.

В пластмасова кутия се нареждат ред бисквити, потопени в останалото прясно мляко. Заливат се с част от крема. Отгоре се нареждат бисквити, потопени в мляко, крем... Така, докато свършат бисквитите и кремът. Последният ред е от крем.
Отгоре може да се поръсят ядки, кокосови стърготини или да се украси с плодове.

Кутията се затваря плътно с капак или се покрива с фолио и се оставя в хладилника за една нощ. На следващия ден имате вкусен десерт

Забележка: класическата бисквитена торта се прави със сладкарски крем. Аз понякога я правя и с кремчета без варене.

Аз лично я предпочитам само с маслен крем или поне преобладаващо количество маслен къмту нишестен крем, ама никой не ме пита .

Аз на бисквитената торта почти винаги слагам и ред банани, нарязани на колелца, така повече се харесва у нас.

Знаете какво да предпочитате, Мистър.

Явно аз съм от някое Лост Дженерейшън, щото не го обичам туй. Предпочитам млечна баница примерно.

Не си опитвал хубава бисквитена торта, затова не обичаш. Колкото до млечната баница, има ли някой, който да не обича?

Ми ако благоверната Ви, сър, се смили да направи едноименната торта и предложи на Загубеното поколение едно парченценце, бих могъл евентуално да променя мнението си.