На вкус донякъде напомня за Наполеон - същите тънки и хрупкави кори, както и тежък крем. Белтъците отгоре я правят по-нежна. За любителите на много сладкото.

Заради бялата глазура синът ми я нарече "Торта със сняг". После погледна към прозореца и каза: "Не, не е със сняг, с дъжд е"

за 4 порции

За корите:
200 г брашно
1 с.л. захар
4 жълтъка
1 яйце
1/2 с.л. етилов алкохол 96 градуса
25 г меко масло

За крема:
1 литър прясно мляко
350 г захар (сложих 250 и пак беше прекалено сладко)
1/2 шушулка ванилия (в края на варенето долях 1/2 капсула ванилова есенция)
1/2 ч.л. сода бикарбонат

за целувките (Merengue italiano):
125 белтъци
250 г захар
6 с.л. вода

Приготвяне:
Брашното се пресява и в средата на купчинката се прави кладенче, в което се изсипват захарта, жълтъците и яйцето, алкохолът и маслото. Замесва се тесто и се оставя да отлежи около 10 мин. (Замесих го в робота, като добавих и щипка сол).
От тестото се оделят 8-9 пачета, оформят се на топчета и се разточват (при мен станаха 9 кръгли кори с диаметър 18 см - изрязах ги с помощта на чиния, за да бъдат еднакви и с правилна форма) на кори, дебели 2-3 мм.
Корите се пекат в предварително загрята до 180 С фурна, докато леко пожълтеят. (Надупчих корите с вилица, иначе стават на мехури и се деформират).

За крема:
Всички съставки се смесват и се варят в широка тенджера на слаб огън, като се разбърква периодично с дървена лъжица. (Тук използвах метода на Raza със стъклените топчета.) Кремът се вари, докато стане светлокафяв и достатъчно гъст.
При мен се вари два часа, изпариха се две трети от течността, но така и не се сгъсти - млякото беше Пършевица 3%. Затова се наложи да добавя нишесте.
В края на варенето се изважда ваниловата шушулка и кремът (това е прословутият Dulce de leche) се оставя да изстине.

За целувчения пласт:
водата и захарта се загряват до 120 С или докато се получи гъст сироп.
Белтъците се разбиват на сняг и към тях се прибавя горещият сироп, като разбиването продължава (без миксер няма да стане, казвам го от личен опит ), докато сместа изстине.

Сглобяване:
върху всяка кора (без най-горната) се слага крем. (Най-отгоре сложих чиния и я притиснах леко, за да стане по-равна тортата). Повърхността се залива с целувчена смес.

Тортата трябва да изглежда така.

Източник: книгата на Лудетина World Cuisine. South America

Звучи страхотно.

Представям си колко емоционално ще се изрази Алеко като я види.

Ще каже, че с гледане не става
Биски, страхотна майсторка си, направо е връх! Толкова малко хора могат да направят свястно дулсе де лече (моето все загаря )

Тортата изглежда жестоко! Ама аз нещо не си падам по толкова много кремища.

Виж, ако беше крем фреш връз вратна пържолка, друго нещо...

Изглежда страхотно! Бая си си поиграла..
Похвално, мен напослеък страшно ме мързи..

Снимката не е моя, при мен стана абсолютен провал (най-вече във фоточастта, снимах вечерта с треперещи от глад ръце; също и при целувчената глазура, 'щото бърках с подръчни средства и материали и тя се разтече десетина минути, след като я нанесох ).
Но пък беше много вкусна , само че едва ли ще се навия отново да правя точно тази торта.

Алеко, кремът не е много - след голямото изпаряване останаха към 300 мл мляко, като част от него дояждахме намазан на филии (трябва ли да казвам, че това е най-вкусният крем на света?).

Точице, на мен dulce de leche не ми загоря, защото го варих на слаб огън в стоманена тенджера с дебело дъно и защото убедих баща ми от време на време да бърка. Също използвах и стъклени топчета

IPA, ludetina, благодаря ви, дами .