Днес ще празнуваме с това:

Тесто:
2 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. захар
щипка сол
кората на един лимон
140 г студено масло, нарязано на кубчета
2 яйца, леко разбити
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л. ледена вода, ако е необходимо

Плънка:
120 г мак
35 г масло със стайна температура
35 г мед
1 ч.л. сметана (пропуснах я)
1/2 ч.ч. стафиди
1/3 ч.ч. смлени орехи
1/2 ч.л. настъргана портокалова кора

1 ч.ч.=250 мл

Приготвяне:
предната вечер макът се залива с голямо количество вряща вода, покрива се с капак и се оставя така за през нощта.
На следващия ден се отцежда и се смила с месомелачка три пъти (смлях го с робота, заедно с всички останали съставки за плънката). Ако плънката не е достатъчно сочна, се добавя още сметана или прясно мляко.

Тази плънка може да се съхранява в хладилника няколко дни, като освен в тези сладки, може да се слага и в кифлички, тарталетки и каквото ви хрумне.

Брашното за тестото се пресява с бакпулвера и солта, добавя се лимоновата кора и всичко това се разбърква много добре. След това се правят трохи с маслото (с робот или с два ножа) и се добавят и останалите съставки. Вода се слага най-накрая, и то, ако е необходимо.
Ако тестото се замесва на ръка, трябва да се действа много бързо и е добре по време на месенето ръцете да се охлаждат в купа с ледена вода (слагам кубчета лед във водата).
От тестото се оформя топка, която се увива във фолио и се слага в хладилника поне за един час (трайността му е два дена или два месеца, ако е замразено).

Фурната се загрява до 200 С.

Тестото се изважда от хладилника и се разделя на две. Едната половина се прибира обратно в хладилника, а другата се разточва върху набрашнена повърхност на кора, дебела три милиметра. От разточеното тесто се изрязват кръгчета (в оригиналната рецепта са 9 см, на мен ми харесват по-мънички сладки, затова ги правя по 5 см), в средата на които се слага плънка - 1/2 до 1 ч.л., според големината на кръгчето и се защипват на триъгълник.

Сладките се нареждат върху хартия или направо в тава (без да се намазва с мазнина) и се пекат, докато станат златисти и прекрасни (изразът е на Пилето ).

Според автора на книгата, трябва да се поръсят с пудра захар, но според мен това е напълно излишно - самите сладки, както и плънката са достатъчно, дори прекалено сладки.

Източник: Bernard Clayton, The Complete Book of Pastry

Забележка: ако тестото се направи с малко повече брашно, сладките стават много по-красиви, но не се топят в устата като тези.

Вие направо го разколачихте тоя Аман, аман от вас

Биски!!! Да си призная, и аз в последния момент снощи направих Ушите, но с готово бутер тесто , колкото за адета. Абе разфасовахме Аманчо и тая година, живи и здрави!