Когато още не ни мързеше ги правехме така:
Прежалват се две тави. Редят се патладжаните и... фурна ви яка
Докато едната тава стине, другата се мъчи. После белене и, без много да се оцеждат от чорбичката си, в пликове - заедно с малко печени чушки - за една доза кьопоолу - във фризера. ЕднАж като ги стегне може да се пренареждат и прехвърлят както ви е сгода. Размразяват се в чиния( ако се е прокъсал пакетът да не овапцате микровелето), оцеждат се съвсем и в блендера.
За гювеч си замразявахме небелен, накълцан на кубчета.
Когато ни домързя, почнахме да го слагаме само обелен и накълцан. От това загуби само скоростта на приготвяне на кьопоолуто - щото трябва да се свари с малко вода - хака се целият пакет както е от фризера, е, без полиетилена, де.
Като си смени цвета от бял с кафеникави пръски на зеленикавополупрозрачен се оцежда и нататък по плана. Печеният вкус ще дойде от пиперките.
Та така...