Забъркваш олио, червено вино и червен пипер до гъстичка каша.
Омацваш здраво пРЪжолите без да ги трепеш с чук или с к'вото, че да останат сочни.
Слагаш ги на сандвичопека( нали е с реотани само отгоре?) и по някое време ги обръщаш.
Тая смес не позволява сока на месото да изтече и мръФката да стане гьон - дава хубава коричка.
Никаква сол предварително!!!
Тоя пиниз масово се използва от продавачите на печени пилета в ония големи витрини по улиците, било на ток или на газ.
П.П. Ако сандвичопека е за затворени сандвичи, форматираш пържолите без кокал да се събират в него, капваш малко мазнина и вино в клетките, слагаш пържолите и го забравяш докле заухаят на готово - няма да се пресушат, но може да ги нагледаш и да добавиш малко вино, мазнината няма къде да избяга.
Турските двойни скари работят точно така, само че имат отливник за излишната течност.
Беее, ако ти дърпа добре абсорбера, изчисти хуууубаво котлона, натъркай го с глава лук срязана по екватора, мацни маааалко олио и ги мятай. Котлонът се загрява на макс и после се намалява една степен надолу, а за 12-степенните - три надолу. Същото може да сториш с дебела тенджера или тиган, ако не ти се цапа котлон.
Може да си направиш експеримент с малко парче месце, както ка ще се получи по-по-най