Лелее, от една дума, каква тема се спретна!
Аз от малка познавам хряна и татко ми, които беше специалист на шкембе чорбата, винаги слагаше и настърган хрян, заедно с чесъна и оцета. Мисла, че си е типично славянска подправка, включително и българска, просто е забравена от по-младото поколение. А вкуса му се връзва отлично с вкуса на шкембето и всички видове свински производни. Да на говорим колко е полезен за здравето. На мен една хърватка ми донесе и съм си посaдила в градината. Сега чакам догодина, за да си вадя коренчета.

Току-що пуснах търсене за рецепти с киселец - 3,630 резултата, което изглежда значи, че киселеца е по-екзотичен и от хряна...

Сериозно сега да кажа, не мисля, че броя рецепти в гугъл отговаря на честотата на ползване на една или друга храна, особено като става дума за "буреняци" такова като киселеца и лапада.

Ами как няма да е позабравена като се научихме ,че има Табаско, чили, Балсамико ..и др.Аз самата не бях се сещала от години за хрян, освен ако не става въпрос за лекарство.Но има и много села, където хората познават само него и си овкусяват чорбите или каквото и било там предимно с него, а точно те не пускат рецепти по кулинарните форуми.Така , че истината е някъде по средата.

Ей, седя си по нощите в един хотел в Саламанка и ви се чудя на акъла как му се връзвате на акъла на Шефа!

Шефът хич не е прав да казва, че споменаването на хрян в интернет е показател за разпространението му в кухнята. Защото:
а) В интернет са предимно модерни на момента рецепти. Т.е. не точно нещата, които баба ми е правила с хрян. А тя много го ползваше.
б) Да се сравнява сол с хрян е все едно да сравняваш ябълки с круши. Солта е хранителен продукт, без който оргънизмът не може, а хрянът е подправка, без която спокойно мога да си живея, ако искам (ама пусто, обичам го!).

Хайде стига ви толкоз по тая тема, че се ядосАх и ще трябва да отворя още една сервеса от минибара!

Напълно си прав, Алеко. Ти каза сбито и точно, точно това, което ми се въртеше в главата, но не бях успяла още да формулирам. И аз много обичам хрян, особено прясно настърган, ако и да ми текат сълзи, след като го дегустирам.

Есента започват кулинарните експедиции из цялата страна. Маца ще подготви анкетите, а аз ще имам грижата да се разпитат представителен брой бабички и да видите, че не сте прави.

У нас хрян много не се ядеше и не се яде и сега... две бурканчета настърган хрян от Метро така си се развалиха в хладилника още, докато живеех при наш'те Трябва да вземете да ме "светнете", какво може да се прави с хрян, че баба ми и без друго гледа на вилата в двора заради киселото зеле...

Освен за шкембе, хрянът става за подправка и за телешко варено, като даже бих твърдял, че там е едва ли не задължителен.
Хрян си тича и особено добре с пушена сьомга.

Пиле, не бивши, а "изконни", че е по-модерно . Питах мама за хряна, тя като един истински шоп каза, че не ползва такива неща.

Тъй, тъй Остава да науча как се казва 'хрян' на местния език...
А преди това имаме път към Стар'загорско и там също ще разпитам.

Хрянът е много добра подправка за печено свинско, пача, та даже и за мусака. За хората, който обичат люто, може да се използва на мястото на люта чушка. Хубавото на хряна, за разлика от лютите чушки е че лютивината изчезва, щом го глътнеш, а на стои в устата, както е при разните чилита - български и вносни. Има още една разлика - лютото на хряна се качва в носа и ако си хремав, тe почиства моментално. Той е натурален антибиотик, има и противокариесно действие. (Научно доказано). Аз през зимата ям много хрян, особено когато съм болна.

Между другото, малко по-надолу има тема за хряна, където biskvitka е дала много подробно описание на тази подправка.

Що ли не съм особено изненадана . Мерси, Шефе. Адски странното е, обаче, че "...е познат и под името чесън"

Пиле, за всеки случай можеш след Hrean да кажеш romaneasca.

Мхаха Остави, в момента тренирам "честито" и "много ми е приятно", че ще сватбарстваме

Шефе, нека аз да ги разпитвам бабичките, голяма веселба ще падне.

Надявам се няма да изполваш методите на Гешев

Не, аз съм строг почитател на Торкемада (Торквемада за рускоговорящите).

Искам и аз да си кажа мнението...
Твърде отдавна ползвам хряна като подправка.
"Изпедепцал" съм всички варианти на употреба и съм изцедил всяка капчица наслаждение от този невероятен корен-подправка.
Доста отдавна имам постната и рецепта за майонеза от хрян, "класика в жанра".
Като върл любител на лютото и пикантното считам, че хрянът е на върха на суперлюто и суперпикантните подправки. (Стига да знаеш как да го приготвиш правилно...)
Дори прословутото Wasabi 100% се замества от хряна, скоро тествах двата продукта.
Ароматите са идентични, Wasabi-то леко доминира по изтънченост на вкуса, но не и на аромата.
За сметка на това, Wasabi-то има славата на много луксозна и скъпа подправка, а нашият хрян твърде рядко се употребява, повечето от гастрономи и ценители на суперлютото, като мене.
По селата даже го ненавиждат и го считат за плевел, защото се саморазсажда и заема неправомерно значителни площи, а и трудно се отстранява.
Като резюме - хрянът е невероятна подправка, изключително ценна във всяко отношение, но не е ТИПИЧНА българска подправка, както чубрицата, например.
Това ни най-малко не го прави по малко ценен, даже лично аз го считам за елитна подправка, предимно за ценители.
Така и не разбрах защо беше необходим този въпрос.
Та толкова важно ли е една подправка ТИПИЧНО българска ли е или не?
Една подправка е ценна с качествата си, които обикновено се проявяват в удачното и добавяне като вкусова компонента във вкусова симфония.
Когато използвам в рецептите си някоя подправка ни най-малко не ме интересува колко типична или популярна е, а какви качества има. И колкото са по-специфични и оригинални, толкова по-добре.
"Типичността" за мене не е уважавано качество.
Колкото и да е "типично българска" чубрицата, аз не я обичам и я ползвам много, много рядко.
Освен това, много отдавна мнението ми е, че якото омешване на всички балкански кухни обезценява и обезсмисля всякакви претенции за изконност на дадена рецепта, поне на територията на Балканите.
(Колкото и приказките на Ангел Каралийчев са автентично и "типично" български...)
Според мене, типично българска подправка е магданозът.
Може би и затова си има поговорка "На всяка манджа - мерудия", защото е толкова универсална подправка, че върви почти на всяка една манджа.

И да се тръсна и аз ,като на "всяка манджа магданоз" !Мисля,че е въпрос на личен вкус и виждане в коя манджа коя подправка ще си сложи съответната домакиня,защото за мен,например е недопустимо да сложа джоджен на зелеви сарми-дафинов лист също!

Естествено!!!
Въпреки, че с цел експеримент са допустими всякакви нетрадиционни "прегрешения".
Например, въпреки твърденията, че на прясно зеле не се слагало лук, аз съм го готвил и с лук и е ставало вкусно.

Аз тази догма не я бях чувала, и винаги когато готвя зеле слагам лук, определено се харесва на народонаселението.

А да сте чували за агнешко с кисело зеле?Пълна съсипия на продукти-според мен,де.А една позната беше готвила на половинката си някаква риба със зеле и той я беше метнал -нея и сготвеното-от терасата!Добре,че се подвизават на първия етяж,та и се размина само със счупен крак.

На рибата ли?
Така й се пада!

Да споделя едно откритие: Може би хрянът е типично балканска подправка. В сръбската скара, за която писах в Белия списък, като гарнитура ми сервираха хрян, леко сладникав, забъркан с нещо, но така и не успях да разбера какво. Ако някой има представа за какво говоря, моля да се включи.