На пазара има различни видове и марки уреди за готвене на пара.
Най-разпространени са тези, които са на два или три етажа.
Когато съдчетата са с еднаква големина, по време на готвене може да се разменят местата им, но когато уредът не се използва, той заема доста място.
Когато съдчетата са с различна големина, те се постават едно върху друго в определен ред (обикновено са надписани) и не могат да се разменят местата им, но затова пък при съхранение се слагат едно в друго и така уредът заема много по-малко място.
Дъната на съдовете също са различни. Най-разпространени са тези, с дупчици, през които да преминава парата. Обаче дупчиците имат гадния навик да се запушват от месо или кайма. След това трябва да се търка с четка, за да се отпушат. Ние решихме проблема, като взехме хартийки за бамбукова кошница за готвене на пара. Те също имат дупчици.
Другият вариант е съдове, чието дъно не е с дупки, а с улеи. Почистването е много лесно.
Когато дъното има дупчици, обикновено има и вдлъбнатини за варене на яйца.
Много е удобно, когато дъното на съдчето може да се сваля, така рафтът става по-висок и на него може да се сложат по-големи неща.
Има прозрачни съдове, както и непрозрачни. На мен повече ми харесват непрозрачните, защото от парата вътре така или иначе нищо не се вижда, а прозрачните след време може да "помътнеят".
За мен най-ценното на този уред е наличието на съд за готвене на ориз. Използва се лесно: в съдчето се слага измит ориз, добавя се 1 част вода и малко сол и се слага най-отгоре. В този съд варя пудинг, става и за омлети, но единствения път, в който правих омлет, го "изпуснах" и той стана жилав, на тиган ми е по-лесно да наблюдавам.
Принципът на готвене е следния: налива се вода във ваничка в корпуса, отгоре се нареждат отделите рафтове, в които се слагат продуктите, последният ред се захлупва и се включва уредът. Не се соли преди готвене, за да не се развали нагревателят, а и готовите ястия имат нужда от много малко сол.
Относно модела и марката нямам наблюдения за различните видове, аз избирах между Браун и Филипс (Браун водеше по всички показатели, но нямаше съд за ориз, докато Филипс като дизайн пасна на цветовете на миялната
).
Важното е пластмасата да не е токсична и електрическата част да е направена качествено, защото този уред се включва и се оставя да готви сам, докато домакинята прави салати или си лакира ноктите
Снимки ще има по-късно.