sokolov91 написа:
Мерси отново за отговора.
Едно малко разяснение да внеса, защото май пак съм объркал обясненията. След като се сложи каймата върху плочата за печене веднага счупват отгоре яйцето и веднага започват да бъркат всичко много бързо и не много дълго време (от порядъка на десетина секунди). Сега незнам дали ти ми казваш аз да неправя така заради това, че аз нямам такава плоча а ще го правя на тиган или просто не си ме разбрал хубаво. Иначе между клиента и храната която се готви за него буквално стои едно стъкло и всичко се вижда.
Да, прав си, не съм прочел правилно...
Това е точният текст
"След като се сложи каймата върху скарата непосредствено след това се счупва едно средно голямо сурово яйце отгоре и и с две метални шпакли с дървени дръжки (строителни шпакли), по една във всяка ръка започва енергично объркване на каймата с яйцето до получаване на еднородна смес.".
Но, ако това е така, то се получава нещо парадоксално от кулинарна гледна точка - при смесването на необработената кайма с яйцето, още повече, при много бързото му разбъркване, то веднага покрива каймата и тя не може да се изпече без да прегори яйцето. Възможно е яйцето всъщност да панира, да капсулира в известен смисъл каймата и понеже времето за печене е много малко, да се получава задушена кайма, покрита със слой (всяко зрънце от каймата) от яйце, което вече е добре коагулирано.
Това е много интересен начин, но каймата 100% ще остане полусурова, просто няма начин да се изпече добре, без да прегори яйцето,ако се слага още съвсем в началото, а при подобни случаи, полусуровият жълтък е пикантното в една такава смес...
Значи, прочети пак какво съм ти писал, просто за информация и експериментирай и по моя, и по църковия начин. Което излезе по-близко до истината - то е!
Всъщност, възможно е моят начин да стане по-добър от църковия, пробвай, в крайна сметка твоят вкус ще реши...