Само изкам да се изфукам.
Направих ги тези страшни курабийки. Че им се и разнесе славата.
Миналата неделя малкото маче твърдо ме убеждаваше, че иска за закуска курабийки. Аз си знам, че то курабийки не яде, ама реших да се изпробвам и на това поприще (оказа се, че съм имала вече такъв дебют преди 20 - 25 години
). Курабийките се получиха много добри. Чак аз не повярвах. Естествено срещнах някои тривиални трудности. Най-са ми любими рецептите в които има словосъчетанието "колкото поеме". Не задруго, ама при мен поема колкото му дам.
Пък и леките девиации от НПМГ-то все още дават ефект и обичам точните мерки. Но както и да е, спретнах се грабнах аз буркана с брашното и започнах да "поемам". В един момент се оказа, че "пое" цялото брашно, а това, което трябваше да бъде меко тесто беше ужасно лепкаво нещо, което не можех да изстържа от пръстите си. Обаче упорито реших все пак да се опитам да ги произведа на топчета и да ги сложа във фурната пък каквото излезе. Е, излезе. Даже и ги снимах ама видях, че има също така прекрасна снимка и няма да товаря темата с още една, две чинии с курабийки.
Благодаря ти за рецептата Биски.
МД, оказа се че бях права - както и аз така и малкото Маче не обичаме курабийки, то с много зор изяде 1 и 1/2, но пък Мацов беше ужасно щастлив.