Поствам отговорът ми на лична бележка, защото считам, че ще бъде интересен за повече хора и може да предизвика дебати и идеи, които винаги са полезни в един клуб...
Честит Гергьовден!
Повечето от яденетата, които по принцип се готвят във фурна могат да бъдат направени в тенджера.
Особено сарми и пълнени чушки, при тях изобщо няма проблем, даже много хора ги предпочитат в тенджера, защото обичат сокът, който остава, сгъстяват го с 1-2 яйца, което при изстиването създава много приятен сос, нещо като солен крем карамел (от постепенното стягане на яйцата от не много високата температура).
Няма проблем да направиш и мусака.
Въпросът е, че при печенето на фурна температурата идва от всички страни, отгоре нагрява, отдолу също, но въздухът изцяло е загрят до някаква температура. Естествено, най-добри фурни са тези, с два вантилатора за горещ въздух, но те струват много скъпо и може спокойно да се мине и по по-евтин начин.
А при тенджерата нагряването основно е отдолу, затова винаги трябва да се вземат мерки да не загори.
Особено трябва да се внимава при газови котлони.
Надявам се, че твоят е поне електрически...
Значи, на дъното слагаш нещо, което жертваш да загори, обаче можеш да превърнеш недостатъка в предимство много лесно.
Ако покриеш дъното на тенджерата със средно дебели пластинки лук и поръсиш с много мъничко захар, ще получиш слой, който заедно с мазнината и отделения сок, дори и да загори леко, така хубаво ще се карамелизира, че ще стане фантастична гарнитура, стига да можеш да стигнеш до него, защото все пак той е най-отдолу на тенджерата... И ще имаш достъп до него едва след като изядете горните слоеве от манджата.
Когато готвиш ядене, което принципно се готви на фурна (всъщност, май не съществува такова, мисля че всяко ядене може да се сготви и по двата начина) трябва да внимаваш да не е твърде висока температурата. Разбира се, ще трябва да жертваш идеята за препечена коричка на яденето, но тя и без това не е особено полезна...
Трябва да е средна и под средна.
Спокойно можеш така да направиш всякакъв вид сарми, сега стават най-любимите ми - с лападови листа, но идеално стават и със зелеви, лозови и липови.
След това можеш да спокойно да направиш и мусака.
Сега ще ти обясня поетапно.
Най-напред, в тенджерата си полуизпържваш каймата, след каймата полуизпържваш колкото картофи искаш, може и на кубчета, може и на пластинки.
Всеки полуизпържен продукт изваждаш и оставяш настрани в съдче.
После полуизпържваш чушки, а след тях пластинки патладжан.
Съвсем накрая изпържваш пластинки домат. Ако има някъде леко загоряло, киселината от домата го отлепя.
Тъй като всеки зеленчук поема предостатъчно мазнина при полуизпържването, повече никаква мазнина не слагаш в яденето.
Ако е останала някаква мазнина в тенджерата я изсипваш при някой от зеленчуците и забърсваш дъното на тенджерата с хартиена салфетка или (ако не те мързи) измиваш тенджерата.
Принципно, при такова готвене най-добре е да ползваш дебелостенна чугунена тенджера или поне тефлонирана, но става всякаква.
На дъното капваш само няколко капки мазнина и я разнасяш равномерно навсякъде.
След това покриваш плътно дъното с пластинки лук, ръсваш мъничко сол, и съвсем мъничко захар.
Върху лука подреждаш чушките, върху тях кайма, после картофи, после отново кайма, а най-отгоре завършваш с доматите, върху които поръсваш обилно магданоз. Наливаш 150 мл. гореща вода, в която си размила едно бульонче, какво точно - ти си решаваш.
Слагаш капака и започваш да готвиш на среден огън.
Когато всичко вече ври достатъчно равномерно, намаляваш огъня на съвсем слаб и следиш основно миризмата.
Ако видиш, че вече почти няма сок, останало е почти на мазнина, или ароматът вече има лек нюанс на загоряло, но приятен, вече е време да спираш нагряването.
Останалият сок с мазнината просто ще се поеме изцяло от продуктите при постепенното изстиване.
Това, което ти описвам е "показно". По тази технология можеш да готвиш всяко ядене, което ти дойде на ума.
Дори и пържени кюфтета със сос...
При този начин на готвене винаги можеш да използваш идеята за сгъстяване на останал повечко сос с няколко разбити яйца, които изливаш в сока , оставяш да поврлят на много слаб огън 5 минути и оставяш яденето да поеме температурата от изключения котлон поне 20 минути.
Така ще получиш въпросния "солен крем-карамел", който е толкова вкусен, че някои го предпочитат пред основното ядене...
Оставя само да добавя, чисто информативно, че когато някое ядене ври силно, между течните съставки и мазнината се образува емулсия, която се разпределя доста равномерно във врящото ястие, но когато ври много бавно, на тих огън, обикновено мазнината изплува отгоре по естествен начин, а това означава, че на дъното, откъдето идва нагряването, просто не остава мазнина.
Този феномен трябва да го знаеш и отчиташ винаги, затова, ако можеш, слагай по-тлъстите парченца месо най-отдолу, или покривай дъното с много фини пластинки бекон, или слагай пластинки лук, който има невероятната способност на тефлона да не загаря лесно и да става вкусен, ако пък леко загори.
Успехи при готвенето и винаги помни, че невъзможни и непостижими неща, поне в готвенето, няма.
Ще си позволя да постна този отговор като отделна тема в клуба, за да могат повече хора да го прочетат и да го коментират.
Винаги могат да се получат още по-добри идеи.