Темата е едно цяло, защото за да си направи човек тофу, първо трябва да се сдобие със соево мляко. А човек ще иска сам да си направи тофу и соево мляко по няколко причини:
- продаваното в магазините тофу съдържа казеин като свързващ агент, промишлен натриев хлорид (или казано просото готварска сол), консерванти, оцветители и пр., а и на вкус понякога е като да ядеш полиетиленовата му опаковка
- продаваното в магазините соево мляко съдържа рафинирана захар, готварска сол, регулатори на киселинността, подобрители за цвета и трайността (всичко това с цел на вкус да е по-близо до истинско мляко). Плюсът му е, че често в него има добавени витамини от група В и особено В12, който веганите не могат да набавят с храната и трябва да взимат като хранителна добавка
Тофу, или соево сирене, се приготвя от соя, nigari (специална твърда кристална океанска сол за приготвяне на тофу) и вода. Богато е на протеини и лесно се подлага на всякакъв вид кулинарна обработка – за супи, ястия, сосове, кейкове и пр.
-300 гр. сурова, суха соя (има пясъчен цвят, а зърната са горе-долу като на сухия грах, но съвсем леко с бобова форма); има много видове соя, включително такава за покълване (формата и размерът на зърната са същите, но цветът е тъмно зелен)
- 3 ч.л. nigari – дори не съм си правила труда да го търся по софийските магазини, защото лесно се заменя с половин кафена чашка ябълков оцет или пресен лимонов сок и 2-3 ч.л. морска сол (повече сол и кисел агент водят до приготвянето на по-твърдо сирене! още не съм експериментирала с калиева сол, но не виждам причини да не стане).
- няколко литра чешмяна водица
Соята се накисва в три чаши студена вода за 8-16 чаша (слагате я вечерта и като станете и се пооправите из къщи, може да се захванете със соевото мляко). Водата трябва да е поне два пъти повече от соята, и повечко вода няма да навреди, защото зърната ще поемат колкото могат, останалото ще си стои. След като се е накиснала добре (размерът на зърната се увеличава 2-3 пъти), соята се проплаква под течаща вода и се сляга в удобен за пасиране съд; добавя се малко вода (за улеснение на пасатора и пасиращия) и се посира възможно най-добре. Добавят се като се бърка непрекъснато 3,5 л. вода и се слага на котлона. Пак бъркайки непрекъснато, сместа се загрява до към 80С, докато започне да се надига пяна. В никакъв случай не трябва да се оставя да заври! Като започне да се надига пяната се добавя половин чаша студена вода и не се разбърква повече. При повторното надигане на пяна, пак се добавя половин чаша студена вода. Така вода се долива три пъти и не се разбърква междувременно.
Върху подходящ съд се поставя цедка, на чието дъно сме поставили парче тензух. Сместа от тенджерата се прецежда през цедката като се притиска с чинийка/чиния (според размера на цедката). В съда вече имате прясно приготвено соево мляко, а остатъкът в цедката се нарича „okara” и се използва за приготвянето на вегетариански ястия.
Ако този процес на правене на соево мляко ви се струва твърде трудоемък, има и различни уреди за приготвянето му (около $100 за високия клас). В големите магазини за техника в София обаче не съм виждала такива (последената проверка беше през май), там и сокоизтисквачките за зеленчуци бяха истинско разочарование!

Ако обаче човек не прави често соево мляко и тофу, старата технология си е съвсем ок.
Към готовото вече соево мляко се добавят 3 ч.л. nigari или описания по-горе заместител, изчаква се минутка-две и внимателно се разбърква. Държи се на топло място докато сместа започне да се разделя на малки парцалчета тофу и кехлибарена течност (това става доста бързо). За формирането на тофуто може да се използва всякаква пластмасова кухненска кутия с пробити в средната и долната част на стените дупки (среден пирон е отличен за целта), на чието дъно сме поставили тензух. Съдържането на съда с реагиралото соево мляко се изсипва в кутията, повечето от течността изтича през дупките, а за отделянето на останалата се поставя отгоре подходяща по размер плоскост (аз използвам капак от малко по-малка кутия), върху която поставяме тежест (съд с литър-два вода също ще свърши работа). Така тофу-то се оцежда за 20-25 мин. Полученото блокче се премества в подходяща кутия със студена вода и престоява в нея още около час, след което се съхранява в хладилник, като водата трябва да се сменя ежедневно, за да се запази тофу-то годно за употреба за по-дълго време.
Да ви е сладко
