Таранката всъщност се казва каракуда и е риба, която вирее почти навсякъде, т.е. и в блата. Когато в даден водоем няма достатъчно вода, каракудата преживява, заровена в тинята на дъното.
Да беше питала специалистите
, преди да купуваш сладководна риба.
Освен това тия дребни рибки, които си купила, са бракониерски улов с мрежи. Никой в България не развъжда целенасочено каракуда, така че няма легален улов, който да се продава на пазара. (Въдичарите също нямат право да продават улова си в търговската мрежа!!!) А купувайки бракониерски улов, клиентът няма нито гаранция за произход, нито за качество. Рибата не е минала през задължителния ветеринарен контрол.
Затова, когато ви се прияде речна риба, си търсете шаран, пъстърва, бяла риба (продава се под името сулка), щука или в краен случай костур. Костурът има също доста кости, но пък бил вкусен, казват. Всички изброени, с изключение на шарана, са хищници, което пък прави месото им много по-вкусно.
Продава се и бял амур. Той е братовчед на шарана и е тревопасен в буквалния смисъл на думата. Яде водорасли. Изкуствено е пренесен в страната преди много години (както подсказва името му, е родом от река Амур), за да прочиства обраслите с водорасли канали на тецовете. Не е лош на вкус.
Шаранът си е шаран. Ако е от кофти развъдник, смърди на тиня и никакъв оцет няма да го оправи. Има гадни кости. Подобно е и положението с толстолоба. И той като амура е привнесен от Русия за борба с водораслите. Гнусна и много грозна риба. Но понеже стават големи добичета - до 20-30 кг - са обект на спортен риболов.