Алеко написа:
Готин, както винаги, е прав - за баклата.
Руколата винаги съм я смятал и купувал като вид салата, затова я давам като 1 бр.
Крутоните като ги пържа в мазнина, стават доста мазнички, затова ги мушкам предварително във фурната и ги запичам.
А всъщност, за по-точна информация, дали няма някой от форума да обясни какво всъщност е руколата, ама никак не обичам неясните неща.
А на крутоните във фурната слагаш ли по малко мазнина или ги оставяш сухи?
Аз се пазя от мазнини, но пък вкусът на сухите крутончета и на тези, с много мъничко мазнина е очевидно различен.
Обикновено процедирам така: Разбивам малко масло с малко зехтин и сол. Намазвам много тънко, почти съвсем символично филийката от двете страни, след това я нарязвам на крутончета с големина по вкус и тогава ги запичам в загрята фурна. След изваждането им от фурната, когато това ми е целта, с една скилидка чесън натърквам всяко крутонче.
Разбира се, най лесно е преди да нарежа филийката, но аз органически не обичам да обработвам термично чесън, мирише ми на тежко и понякога ми проваля цялата композиция на яденето.
Върл противник съм на пърженето на чесън като овкусяване, съответно на печенето му.
Предпочитам естествения аромат на суровия чесън.
Компромис правя, когато готвя нещо, което "носи" чесън, например една пролетна мусака с ориз и много зеленчуци - чушки, домати, тиквички, моркови и т.н. в тавичка на фурна или в тенджера, както и на леща.
Тогава слагам необелени скилидки чесън, но към края на готвенето, с разчет да се варят не повече от 10 мин.
Резултатът е впечатляващ - скилидките чесън не са разварени, но и не хрупат, като хванеш една такава скилидка за опашката и си я изсмукваш във устата като варен кестен, страшно приятно е и не товари с чеснов вкус цялата манджа. Така можеш да сложиш много повече чесън отколкото би сложил на обелени скилидки. С лютите чушки процедирам по подобен начин.