Този край не стига, че е нестово красив, ами и готвят невероятно вкусно. Ходиш, ходиш - очите ти се наситят на неземни гледки и всичко виждаш в зелено,несвикналите ти дробове се напълнят с кислород, че чак се задъхваш, ушите ти звънтят от тишината и вземеш, че огладнееш, ама как огладнееш... Първо обаче ожадняваш и като си поискаш една мастика, веднага ти носят и студена
каша с чесън и орехи. А после идва техният непостижим
пататник.
Докато се чудиш защо не си увеличил още постоянното население на Широка лъка от 800 на 804-5 човека, тези благородни хора са ти изпържили в масло пъстървата, която си уловил същия ден в благодатната им бистра река, като са я оваляли предварително в едро счукан сухар /не галета!/. Ако не си имал слука /почти невъзможно/, докарали са сутринта от близкия рибарник съвсем прясна.
Ако пък си заклет месар, сериврат ти горещо или студено агнешко, намазано с мед и поръсено с черен пипер.
Още има да ви разказвам, съжалявах, че стохът ми не е като на Карабас-Барабас, но утре, че няма да мога да заспя...