Историята е стара, но поучителна, а последната тема на Биски ми я напомни.
Та, 1995 година, Англия, трима гладни за родна манджа българи бавно угасват
Куцопилева мама праща по факса най-лесните възможни рецепти, сред които да, картофена яхнийка.
Почвам аз да готвя и пращам приятелка да купи червен пипер. Връща се тя, той в бурканче, аз го хващам и почвам да ръся ли ръся...исках да е по-червено
Яхнийката ухае чудесно, макар и с леко остричък нюанс. Сядаме тримата да я уважим, като третия присъстващ, Цецко, е яко грипясал и едва говори и диша. Тук вече можете да се досетите вероятно...след първата хапка излочих цялата налична вода и чак слееед това погледнах етикета на "червения пипер". Честна дума идеше ми да се пребия от бой, толкова вкусна изглеждаше! Опитахме ние двете да похапнем поне мънинко с огромни залци хляб, но не стана. Цецко обаче, едър българин, си я хапна геройски, макар че пот течеше от него и след половинчасова дрямка се яви напълно излекуван. Та поне няква полза имаше...