Вчера за закуска направих каша от овесени ядки (залях малко фини ядки с гореща вода, добавих мъничко масло, захар и сухо мляко). Обаче синът ми отказа да я яде и имах една купичка с гъста, лепкава каша. Какво да я правя? Можех да я вкарам в някой кекс, ама моите кексове напоследък на нищо не приличат - отвън загарят, отвътре са сурови, а и тези с овесени ядки са по-трудни за печене. Затова спретнах набързо едни бисквити.
Ето какво имаше в тях:
1 купичка (300 мл) гъста овесена каша
1 голямо яйце
100 г захар
100 мл газирано (имах студен чай с лимон)
12 ч.л. олио
1 равна ч.л. канела (май трябва повече)
около 400 г брашно
1/2 каф.л. сода бикарбонат
на върха на лъжичката амонячна сода

Разбих яйцето със захарта, добавих мазнината, кашата и газираното и постепенно, с пресяване започнах да добавям и брашното с канелата и набухвателите. Трябва да се получи лепкаво тесто, по-гъсто от кексово.
С чаена лъжичка се оформят купчинки върху намаслена хартия за печене. Тъй като тестото не беше много сладко, наръсих купчинките отгоре със захар. В една трета от тестото сложих и шепичка стафиди, тези бисквити също ги поръсих със захар. Получиха се три големи тави.
Пекох бисквитите на 170 градуса, докато станаха златисти. Топли не бяха вкусни - имаха вид на сурови, но като поизстинаха, станаха фантастични - хрупкави, с привкус на орехи (а ме беше яд, че не се сетих да сложа ядки). Захарта не се беше карамелизирала, стоеше отгоре много ефектно като стъкло.
На следващия ден бисквитките омекнаха, но пак бяха много вкусни (за сина ми не достатъчно, та се наложи да ги доовкусявам с течен шоколад ).
Тъй като някои обичат по-сладко, трябва да се опитва тестото или направо да се сложи повече захар.
Ами това е!