Мързелът, мили деца, е двигателят на прогреса, това е всеизвестно. При мен този двигател е с няколко стотин конски сили и за последен път бе запален вчера привечер.
Оказа се, че у дома не е останала троха хляб. Токущо бях станал от следобедна дрямка, навън беше мрачно и валеше, вече се бе стъмнило и нямах никакво желание да излизам за хляб.
Затова набързо замесих това:
Две топки пълнозърнесто тесто, като горната е от ръжено, а долната от пшеничено. Рецептата е много проста (за всяка топка поотделно):
150 г брашно
1 бакпулвер
1 ч.л. сол
1-2 щипки мащерка, босилек, магданоз (все сушени)
50 г зехтин
2 с.л. кисело мляко
Всяко тесто се замесва поотделно и топките се оставят на топло да повтасат. В това време наситних малко черни маслини, сушени домати (купени от Созопол миналия септември), чесън, лук, сирене и кашкавал.
След ново премесване на тестото, разточих първо ръженото на кора, дебела около половин сантиметър. За да не залепва на масата, постлах чиста ленена кърпа.
Поръсих отгоре сирената.
Разточих и другото тесто в горе-долу същия размер.
Положих второто тесто върху първото.
Добавих сушените домати, маслините, лука и чесъна.
Завих на руло.
Поставих в намазана със зехтин продълговата тавичка за кекс, стъклена. Пекох около 50 мин. на 190 градуса.
Трябваше да оставя хляба да почине малко, завит с кърпа, но нямах търпение да го пробвам.
